Inventing Anna: Руската стажантка от модно списание, която измами елита на Манхатън
Няма по какъв начин да пропуснете сериала Inventing Anna по Netflix - даже да не сте клиенти на платформата, той независимо съумява да набира все повече популярност.
Причината е същинската история, която е разказана в акомодацията - тази на наказаната измамница Анна Сорокин. Оценките дали продукцията съумява да показа случая с прецизността, която заслужава сходна история, са противоречиви и досега излезлите ревюта са повече отрицателни.
Докато живее в Съединени американски щати сред 2013 и 2017, Сорокин се показва за богата германска наследница под името Ана Делви, с цел да измами банки, хотели, богати познати и авторитетни персони.
31-годишната Анна е родена в Русия, живее в работническия квартал Домодево, на юг от Москва. Баща ѝ е камионджия, майка ѝ има квартално магазинче, а по-късно се занимава единствено с семейството. Семейството има и наследник. Руски съученик на Анна я разказва като отлична ученичка.
През 2007, когато е 16-годишна, семейство Сорокин се мести в Германия – там Анна посещава гимназията за девойки в Ешвайлер, където е описвана от връстниците си като,,тихо момиче, което се затруднява с немския език ".
Oт ранна възраст Анна демонстрира интерес към модата и изкуството. Посочва се, че като дребна преглежда копия на Vogue, доставени в дома ѝ, и завладяващо следва модни блогове и акаунти в LiveJournal и Flickr.
Сорокин приключва междинното учебно заведение през 2011, след което се реалокира в Лондон, с цел да посещава Central Saint Martins. Впоследствие прекъсва образованието и се връща в Германия. Работи като стажант в PR компания, преди да се реалокира в Париж, а там стартира стаж за френското фешън списание Purple. По това време тя стартира да се назовава Анна Делви. Родителите ѝ споделят, че не разпознават фамилното име.
През лятото на 2013 Сорокин пътува до Ню Йорк, с цел да участва на Седмицата на модата. След като открива, че по-лесно се сприятелява в Ню Йорк, в сравнение с в Париж, тя избира да остане там.
Първо се трансферира в нюйорския офис на Purple за къс интервал, а по-късно измисля концепцията за „ Фондацията Анна Делви “ – частен клуб и фондация за изкуство – и я предлага на разнообразни богаташи в обществените кръгове на града. Сред тях е милиардерът Аби Розен и предприемачът Ру Роджърс.
Нейното предложение включва отдаване чартърен на пространства в тематичната постройка Church Missions House като многофункционално място за събития и арт студио.
През 2015 тя се среща с Майкъл Сюфу Хуанг на вечеря. По това време той е студент в Университета на Пенсилвания с проекти да отвори частен музей на изкуствата. След като научава, че Хуанг възнамерява да участва на биеналето във Венеция, Сорокин го пита дали може да го придружи. Хуанг се съгласява и резервира полет и хотелска стая за Сорокин с разбирането, че ще му бъдат възобновени разноските. След завръщането им в Ню Йорк, наподобява че Анна е „ не запомнила “ ангажимента им и по този начин и не заплаща.
Първоначално Хуанг допуска, че просто е разсеяна. Въпреки това, откакто младежът участва на празненството за рождения ден на Сорокин в Sadelle`s през януари 2016, ресторантът се свърза с него, с цел да попита дали има данни за връзка на рожденичката.
Тя резервира събитието с недействителен номер на кредитна карта и подправени данни за контакт. По това време Хуанг за пръв път допуска, че Сорокин може да е нарушител и я притиска да заплати. В последна сметка всичко е изплатено, само че от акаунт в платформата Venmo с непознато име.
Анна Сорокин не търси само на първокласни облекла, скъпи ресторанти и всемирски събития. Амбициозният ѝ бизнес план -,,Фондацията Ана Делви " - стартира да заема все по-голяма част от времето и напъните ѝ.
Чрез връзките си тя се сприятелява с Габриел Калатрава, един от синовете на известния проектант Сантяго Калатрава. Консултантската компания за недвижими парцели на фамилията му, Calatrava Grace, ѝ помага да „ обезпечи наема “ за идеалното пространство: 45 000 квадратни фута, заемащи шест етажа от историческата Church Mission House - забележителна постройка на ъгъла на Парк Авеню и 22-ра.
Анна споделя, че сърцето на клуба ще бъде, „ динамичния център за образни изкуства “, с въртящ се набор от pop-up магазини, курирани от художника Даниел Аршам, който познава от нейните дни в Purple, плюс изложения и съоръжения от реализатори като Урс Фишер, Деймиън Хърст, Джеф Кунс и Трейси Емин.
За събитието по откриването, Анна споделя на хората, художникът Кристо се е съгласил да опакова постройката.
Някои, несъмнено, стартират да се съмняват поради грандиозните упоритости на този проект, само че за други той е логически. Собственикът на постройката Аби Розен - вложител в недвижими парцели - не е чужд в бизнеса с частните клубове. Няколко години по-рано той купува постройка в центъра на града, с цел да отвори Core Club, в който се обитава извънредна сбирка от творби на изкуството.
След като бележи дребен триумф в представянето на концепцията си за пред вложители, Сорокин взема решение да получи нужните пари посредством различни средства.
Тя основава подправени банкови извлечения, които сякаш демонстрират, че има достъп до към 60 милиона евро, съхранявани в сметки в швейцарски банки. През ноември 2016 подава молба за заем на стойност 22 милиона $ до City National Bank въз основата на тези документи.
Банката отхвърля да отпусне заем досега, в който Анна им дава документите, удостоверяващи швейцарските активи. За тях тя подава молба за заем до друга компания, Fortress Investment Group. Fortress се съгласява да прегледа заявката, в случай че тя заплати 100 000 $ за покриване на правосъдни разходи. За да получи тези пари, Сорокин се връща в City National Bank и убеждава чиновник да ѝ даде краткотраен овърдрафт за тази сума, като дава обещание, че ще бъде изплатена бързо.
След съглашението за заем, ръководещ шеф на Fortress става недоверчив към кандидатурата на Сорокин заради несъответствия в документите ѝ - да вземем за пример, тя твърди, че е с немски корени, само че паспортът ѝ демонстрира, че е родена в Русия.
Когато шефът взема решение да направи инспекция на активите ѝ, като се срещне с нейните банкери в Швейцария, тя отдръпна молбата за заем, с цел да предотврати неизбежния неуспех. $55 000 от овърдрафта, неизхарчена от Fortress като част от процеса на надлежна инспекция, е върната на Сорокин. От тях по-голямата част е изразходвана за първокласно облекло и престой в хотели.
Приятели на Анна споделят, че хотелските ѝ стаи са претъпкани с чанти на Supreme и Acne; тя си прави частни сеанси за разтривки, маникюр и криотерапия (терапия за изгаряне на мазнини и оформяне на тялото). Неин непосредствен другар става и начин на живот треньор, който работи с персони като Дакота Джонсън с помощта на това, че измамницата го наема за следващия частен сеанс.
През февруари 2017 Сорокин се настанява в хотел 11 Howard в Сохо и бързо става известна измежду личния състав на хотела с великодушните си бакшиши от стодоларови банкноти, които постоянно дава на чиновниците за обикновени задания.
След като управлението открива, че Анна Делви няма кредитна карта, те упорстват тя да заплати сметката си от 30 000 $. Сорокин доставя бутилка шампанско Dom Pérignon от 1975 на портиерското гише в опит да притегли личния състав на своя страна. Политиката на хотела не разрешава на подаръка да бъде арестуван.
През април 2017 Сорокин подава подправени чекове на стойност 160 000 $ в сметка в Citibank, от които съумява да извлече 70 000 $ използваеми средства. След това тя изпраща част от тези средства на 11 Howard, с цел да заплати неизплатената сметка от престоя си. Въпреки това хотелът я кара да напусне.
През май 2017 година тя сполучливо убеждава услугата за резервации на чартърни полети Blade да ѝ разреши да резервира противоположен полет до Омаха, Небраска, без да заплаща авансово таксата от 35 390 $.
Сорокин изпраща на Blade подправен документ за удостоверение на банков превод, сякаш от Deutsche Bank, като част от схемата. Blade се съгласяват частично и заради това, че Сорокин се познава с основния изпълнителен шеф на компанията Роб Визентал. Мениджърският екип има вяра, че тя съставлява допустим риск за кредитиране. Визентал подава сигнал в полицията през август 2017 след многократни опити да си върне парите.
По същото време Анна кани трима другари за пътуване до Маракеш, Мароко, като дава обещание, че поема всички разноски
Това, несъмнено, е следващата неистина и няколко дни след идването си в La Mamounia чиновниците на хотела споделят, че не са съумели да таксуват кредитните карти на Сорокин и поискват различен метод на заплащане.
В последна сметка Сорокин убеждава една от спътници ѝ, Рейчъл Уилямс, да заплати сметката от 62 000 $ за престоя им, с обещанието да ѝ възвърне разноските посредством банков превод.
По-късно Уилямс заплаща и за други разноски по време на пътуването, в това число движимости на Сорокин и посещаване в градината Мажорел. Парите по този начин и не са върнати.
След прибирането си от Мароко, Сорокин се реалокира в хотел Beekman, като отново съумява да резервира нощувки, без да дава елементи за банкови карти. Около три седмици по-късно, откакто е натрупала сметка от 11 518 $ и не я е платила макар многократните обещания, Beekman също я гони.
След него тя отседя в хотел W на,,Юниън Скуеър ", където пробва сходна машинация. Изгонена още веднъж единствено след два дни. Хотелите Beekman и W повдигат обвинявания против Сорокин за корист. По това време тя към този момент е разследвана и от окръжната прокуратура на Манхатън за банкови измами.
Сорокин е задържана на 3 октомври 2017 година, до момента в който е отседнала в институция за лекуване на зависимости в Лос Анджелис. Полицията убеждава някогашната й другарка Рейчъл Уилямс да я предложения на обяд в ресторант, където е осъществен карцерът.
На 18 декември 2018 Анна отхвърля съглашението от Наказателния съд в Ню Йорк, която предлага от три до девет години затвор.
Адвокатът ѝ Тод Сподек урежда професионален стилист за изявите ѝ в съда, като декларира, че " е неотложно Анна да се облича уместно за процеса ".
Прокурорът дава отговор, че измамницата „ демонстрира повече угриженост за облеклото си, в сравнение с за страстите на тези, които е наранила “, и наподобява „ се любува на тежкото състояние на жертвите си “.
Сорокин отхвърля да влезе в правосъдната зала, тъй като не желае да се появява в облеклата си от пандиза, а цивилният й костюм „ не е изгладен “.
Защитникът й твърди, че Анна се е опитвала да върне целия дълг, и се пробва да я показа като предприемач. Дори я съпоставя с Франк Синатра, с изказванието, че и двамата основават „ златна опция “ в Ню Йорк.
На 25 април 2019, след двудневно разискване, журито признава 31-годишната за отговорна по осем обвинявания. Сорокин е приета за почтена по две други обвинявания: едно обвързвано с подправен документ за искане на заем от City National Bank и едно за кражба, обвързвано с хипотетичната кражба на $62 000 от Рейчъл Уилямс в Маракеш.
На 9 май 2019 Сорокин е приета за отговорна. Получава присъда " отнемане от независимост " за минимум 4 години, с санкция 24 000 $ и наказана да заплати обезщетение за около 199 000 $.
Тя е освободена от пандиза на 11 февруари 2021, само че още веднъж е задържана поради просрочване на визата си. От 2 април 2021 тя е държана в затвор в окръг Ню Джърси и към момента чака екстрадиция в Германия.
Измамницата получава 320 000 $ от Netflix за житейската си история, част от които са законно иззети в интерес на нейните жертви.
Главният прокурор на Ню Йорк завежда дело против Сорокин през 2019 по така наречен " Закон за Сина на Сам " - той не разрешава на наказаните нарушители да печелят пари, продавайки историите си на книгоиздатели или сценаристи. Законът е признат през 1977 година, откакто издатели оферират на серийния палач Дейвид Бъркоуиц ( " Синът на Сам " ) да изплатят записките му.
По това време Netflix и Шонда Раймс към този момент са придобили правата върху историята й с желанието да основат ефирен сериал. Авансът от $140 000, платени на Сорокин от Netflix, е замразен, а управляващите позволяват на две от излъганите банки да възстановят парите си.
City National Bank получава 100 000, а Citibank - останалите 40 000. Netflix се съгласява да изпраща бъдещи заплащания към специфична сметка, ръководена от юриста на Сорокин и наблюдавана от Службата за застраховане на жертви от закононарушения.
Актрисата Джулия Гарнър е определена за ролята на Анна в сериала Inventing Anna. Гарнър посещава самата Сорокин на остров Райкърс.
По случая има още написана книга,,My Friend Anna " ; театрална пиеса,,Anna X ", подкаст по BBC Radio,,Fake Heiress ”; а HBO закупи телевизионните права върху историята на една от излъганите ѝ приятелки Уилямс, през февруари 2021.
Проектът към момента е в развой на разработка, като Лена Дънам е определена за основен сценарист.
Причината е същинската история, която е разказана в акомодацията - тази на наказаната измамница Анна Сорокин. Оценките дали продукцията съумява да показа случая с прецизността, която заслужава сходна история, са противоречиви и досега излезлите ревюта са повече отрицателни.
Докато живее в Съединени американски щати сред 2013 и 2017, Сорокин се показва за богата германска наследница под името Ана Делви, с цел да измами банки, хотели, богати познати и авторитетни персони.
31-годишната Анна е родена в Русия, живее в работническия квартал Домодево, на юг от Москва. Баща ѝ е камионджия, майка ѝ има квартално магазинче, а по-късно се занимава единствено с семейството. Семейството има и наследник. Руски съученик на Анна я разказва като отлична ученичка.
През 2007, когато е 16-годишна, семейство Сорокин се мести в Германия – там Анна посещава гимназията за девойки в Ешвайлер, където е описвана от връстниците си като,,тихо момиче, което се затруднява с немския език ".
Oт ранна възраст Анна демонстрира интерес към модата и изкуството. Посочва се, че като дребна преглежда копия на Vogue, доставени в дома ѝ, и завладяващо следва модни блогове и акаунти в LiveJournal и Flickr.
Сорокин приключва междинното учебно заведение през 2011, след което се реалокира в Лондон, с цел да посещава Central Saint Martins. Впоследствие прекъсва образованието и се връща в Германия. Работи като стажант в PR компания, преди да се реалокира в Париж, а там стартира стаж за френското фешън списание Purple. По това време тя стартира да се назовава Анна Делви. Родителите ѝ споделят, че не разпознават фамилното име.
През лятото на 2013 Сорокин пътува до Ню Йорк, с цел да участва на Седмицата на модата. След като открива, че по-лесно се сприятелява в Ню Йорк, в сравнение с в Париж, тя избира да остане там.
Първо се трансферира в нюйорския офис на Purple за къс интервал, а по-късно измисля концепцията за „ Фондацията Анна Делви “ – частен клуб и фондация за изкуство – и я предлага на разнообразни богаташи в обществените кръгове на града. Сред тях е милиардерът Аби Розен и предприемачът Ру Роджърс.
Нейното предложение включва отдаване чартърен на пространства в тематичната постройка Church Missions House като многофункционално място за събития и арт студио.
През 2015 тя се среща с Майкъл Сюфу Хуанг на вечеря. По това време той е студент в Университета на Пенсилвания с проекти да отвори частен музей на изкуствата. След като научава, че Хуанг възнамерява да участва на биеналето във Венеция, Сорокин го пита дали може да го придружи. Хуанг се съгласява и резервира полет и хотелска стая за Сорокин с разбирането, че ще му бъдат възобновени разноските. След завръщането им в Ню Йорк, наподобява че Анна е „ не запомнила “ ангажимента им и по този начин и не заплаща.
Първоначално Хуанг допуска, че просто е разсеяна. Въпреки това, откакто младежът участва на празненството за рождения ден на Сорокин в Sadelle`s през януари 2016, ресторантът се свърза с него, с цел да попита дали има данни за връзка на рожденичката.
Тя резервира събитието с недействителен номер на кредитна карта и подправени данни за контакт. По това време Хуанг за пръв път допуска, че Сорокин може да е нарушител и я притиска да заплати. В последна сметка всичко е изплатено, само че от акаунт в платформата Venmo с непознато име.
Анна Сорокин не търси само на първокласни облекла, скъпи ресторанти и всемирски събития. Амбициозният ѝ бизнес план -,,Фондацията Ана Делви " - стартира да заема все по-голяма част от времето и напъните ѝ.
Чрез връзките си тя се сприятелява с Габриел Калатрава, един от синовете на известния проектант Сантяго Калатрава. Консултантската компания за недвижими парцели на фамилията му, Calatrava Grace, ѝ помага да „ обезпечи наема “ за идеалното пространство: 45 000 квадратни фута, заемащи шест етажа от историческата Church Mission House - забележителна постройка на ъгъла на Парк Авеню и 22-ра.
Анна споделя, че сърцето на клуба ще бъде, „ динамичния център за образни изкуства “, с въртящ се набор от pop-up магазини, курирани от художника Даниел Аршам, който познава от нейните дни в Purple, плюс изложения и съоръжения от реализатори като Урс Фишер, Деймиън Хърст, Джеф Кунс и Трейси Емин.
За събитието по откриването, Анна споделя на хората, художникът Кристо се е съгласил да опакова постройката.
Някои, несъмнено, стартират да се съмняват поради грандиозните упоритости на този проект, само че за други той е логически. Собственикът на постройката Аби Розен - вложител в недвижими парцели - не е чужд в бизнеса с частните клубове. Няколко години по-рано той купува постройка в центъра на града, с цел да отвори Core Club, в който се обитава извънредна сбирка от творби на изкуството.
След като бележи дребен триумф в представянето на концепцията си за пред вложители, Сорокин взема решение да получи нужните пари посредством различни средства.
Тя основава подправени банкови извлечения, които сякаш демонстрират, че има достъп до към 60 милиона евро, съхранявани в сметки в швейцарски банки. През ноември 2016 подава молба за заем на стойност 22 милиона $ до City National Bank въз основата на тези документи.
Банката отхвърля да отпусне заем досега, в който Анна им дава документите, удостоверяващи швейцарските активи. За тях тя подава молба за заем до друга компания, Fortress Investment Group. Fortress се съгласява да прегледа заявката, в случай че тя заплати 100 000 $ за покриване на правосъдни разходи. За да получи тези пари, Сорокин се връща в City National Bank и убеждава чиновник да ѝ даде краткотраен овърдрафт за тази сума, като дава обещание, че ще бъде изплатена бързо.
След съглашението за заем, ръководещ шеф на Fortress става недоверчив към кандидатурата на Сорокин заради несъответствия в документите ѝ - да вземем за пример, тя твърди, че е с немски корени, само че паспортът ѝ демонстрира, че е родена в Русия.
Когато шефът взема решение да направи инспекция на активите ѝ, като се срещне с нейните банкери в Швейцария, тя отдръпна молбата за заем, с цел да предотврати неизбежния неуспех. $55 000 от овърдрафта, неизхарчена от Fortress като част от процеса на надлежна инспекция, е върната на Сорокин. От тях по-голямата част е изразходвана за първокласно облекло и престой в хотели.
Приятели на Анна споделят, че хотелските ѝ стаи са претъпкани с чанти на Supreme и Acne; тя си прави частни сеанси за разтривки, маникюр и криотерапия (терапия за изгаряне на мазнини и оформяне на тялото). Неин непосредствен другар става и начин на живот треньор, който работи с персони като Дакота Джонсън с помощта на това, че измамницата го наема за следващия частен сеанс.
През февруари 2017 Сорокин се настанява в хотел 11 Howard в Сохо и бързо става известна измежду личния състав на хотела с великодушните си бакшиши от стодоларови банкноти, които постоянно дава на чиновниците за обикновени задания.
След като управлението открива, че Анна Делви няма кредитна карта, те упорстват тя да заплати сметката си от 30 000 $. Сорокин доставя бутилка шампанско Dom Pérignon от 1975 на портиерското гише в опит да притегли личния състав на своя страна. Политиката на хотела не разрешава на подаръка да бъде арестуван.
През април 2017 Сорокин подава подправени чекове на стойност 160 000 $ в сметка в Citibank, от които съумява да извлече 70 000 $ използваеми средства. След това тя изпраща част от тези средства на 11 Howard, с цел да заплати неизплатената сметка от престоя си. Въпреки това хотелът я кара да напусне.
През май 2017 година тя сполучливо убеждава услугата за резервации на чартърни полети Blade да ѝ разреши да резервира противоположен полет до Омаха, Небраска, без да заплаща авансово таксата от 35 390 $.
Сорокин изпраща на Blade подправен документ за удостоверение на банков превод, сякаш от Deutsche Bank, като част от схемата. Blade се съгласяват частично и заради това, че Сорокин се познава с основния изпълнителен шеф на компанията Роб Визентал. Мениджърският екип има вяра, че тя съставлява допустим риск за кредитиране. Визентал подава сигнал в полицията през август 2017 след многократни опити да си върне парите.
По същото време Анна кани трима другари за пътуване до Маракеш, Мароко, като дава обещание, че поема всички разноски
Това, несъмнено, е следващата неистина и няколко дни след идването си в La Mamounia чиновниците на хотела споделят, че не са съумели да таксуват кредитните карти на Сорокин и поискват различен метод на заплащане.
В последна сметка Сорокин убеждава една от спътници ѝ, Рейчъл Уилямс, да заплати сметката от 62 000 $ за престоя им, с обещанието да ѝ възвърне разноските посредством банков превод.
По-късно Уилямс заплаща и за други разноски по време на пътуването, в това число движимости на Сорокин и посещаване в градината Мажорел. Парите по този начин и не са върнати.
След прибирането си от Мароко, Сорокин се реалокира в хотел Beekman, като отново съумява да резервира нощувки, без да дава елементи за банкови карти. Около три седмици по-късно, откакто е натрупала сметка от 11 518 $ и не я е платила макар многократните обещания, Beekman също я гони.
След него тя отседя в хотел W на,,Юниън Скуеър ", където пробва сходна машинация. Изгонена още веднъж единствено след два дни. Хотелите Beekman и W повдигат обвинявания против Сорокин за корист. По това време тя към този момент е разследвана и от окръжната прокуратура на Манхатън за банкови измами.
Сорокин е задържана на 3 октомври 2017 година, до момента в който е отседнала в институция за лекуване на зависимости в Лос Анджелис. Полицията убеждава някогашната й другарка Рейчъл Уилямс да я предложения на обяд в ресторант, където е осъществен карцерът.
На 18 декември 2018 Анна отхвърля съглашението от Наказателния съд в Ню Йорк, която предлага от три до девет години затвор.
Адвокатът ѝ Тод Сподек урежда професионален стилист за изявите ѝ в съда, като декларира, че " е неотложно Анна да се облича уместно за процеса ".
Прокурорът дава отговор, че измамницата „ демонстрира повече угриженост за облеклото си, в сравнение с за страстите на тези, които е наранила “, и наподобява „ се любува на тежкото състояние на жертвите си “.
Сорокин отхвърля да влезе в правосъдната зала, тъй като не желае да се появява в облеклата си от пандиза, а цивилният й костюм „ не е изгладен “.
Защитникът й твърди, че Анна се е опитвала да върне целия дълг, и се пробва да я показа като предприемач. Дори я съпоставя с Франк Синатра, с изказванието, че и двамата основават „ златна опция “ в Ню Йорк.
На 25 април 2019, след двудневно разискване, журито признава 31-годишната за отговорна по осем обвинявания. Сорокин е приета за почтена по две други обвинявания: едно обвързвано с подправен документ за искане на заем от City National Bank и едно за кражба, обвързвано с хипотетичната кражба на $62 000 от Рейчъл Уилямс в Маракеш.
На 9 май 2019 Сорокин е приета за отговорна. Получава присъда " отнемане от независимост " за минимум 4 години, с санкция 24 000 $ и наказана да заплати обезщетение за около 199 000 $.
Тя е освободена от пандиза на 11 февруари 2021, само че още веднъж е задържана поради просрочване на визата си. От 2 април 2021 тя е държана в затвор в окръг Ню Джърси и към момента чака екстрадиция в Германия.
Измамницата получава 320 000 $ от Netflix за житейската си история, част от които са законно иззети в интерес на нейните жертви.
Главният прокурор на Ню Йорк завежда дело против Сорокин през 2019 по така наречен " Закон за Сина на Сам " - той не разрешава на наказаните нарушители да печелят пари, продавайки историите си на книгоиздатели или сценаристи. Законът е признат през 1977 година, откакто издатели оферират на серийния палач Дейвид Бъркоуиц ( " Синът на Сам " ) да изплатят записките му.
По това време Netflix и Шонда Раймс към този момент са придобили правата върху историята й с желанието да основат ефирен сериал. Авансът от $140 000, платени на Сорокин от Netflix, е замразен, а управляващите позволяват на две от излъганите банки да възстановят парите си.
City National Bank получава 100 000, а Citibank - останалите 40 000. Netflix се съгласява да изпраща бъдещи заплащания към специфична сметка, ръководена от юриста на Сорокин и наблюдавана от Службата за застраховане на жертви от закононарушения.
Актрисата Джулия Гарнър е определена за ролята на Анна в сериала Inventing Anna. Гарнър посещава самата Сорокин на остров Райкърс.
По случая има още написана книга,,My Friend Anna " ; театрална пиеса,,Anna X ", подкаст по BBC Radio,,Fake Heiress ”; а HBO закупи телевизионните права върху историята на една от излъганите ѝ приятелки Уилямс, през февруари 2021.
Проектът към момента е в развой на разработка, като Лена Дънам е определена за основен сценарист.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ